Вземи се в ръце
Георги Константинов
Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни,
не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!
Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни,
не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!
Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!
Хората се срещат
Димитър Ценов
Аз мислех си, че вече съм забравила,
любимите най близките черти,
а те били-били във мене издълбани,
подобно букви във дърво следи.
Но мога ли усмивка да забравя
и малкият към мен отправен жест,
мълчание, мълчанието дето много казва,
тъй нищо не изчезна в мен до днес.
Светът е малък, малък,
хората се срещат,
разменят поглед,
а нещо в тях боли.
И отминават в същност,
нещо се досещат,
а между тях неистов дъжд вали.
Отминалото време не се връща,
било е хубаво, било, ала съдба,
една любов започва друга свършва,
но да вървим усилва се дъжда.
Светът е малък, малък,
хората се срещат,
разменят поглед,
а нещо в тях боли.
И отминават в същност,
нещо се досещат,
а между тях неистов дъжд вали.
В търсене на смисъла
Желая винаги да го има щастието,
изписано в нашите очи,
искрена усмивка като тази да озарява лицата ни.
Сърцата ни, избрали да бъдат едно до друго,
непрестанно да туптят едно за друго.
И чувствата красиви,
родени от един танц, една целувка
и прерастнали в истинска и чиста любов –
нека тези чувства все така горят,
и точно те да дават смисъл
на нашия живот!
Р. Димитрова
Ако бях се родила
Пенка Николова
Ако бях се родила небе,
бих поливала с нежност земята
с дъжд от звездното топло сърце.
Бих рисувала с обич дъгата –
...с цветовете на жива любов,
всепрощаваща, истинска, тиха
и родена от земен живот –
от греха и мечтата поникнал.
Ако бях се родила река,
бих наситила с вяра тревите
и на пясъка бял по брега
бих рисувала детски усмивки.
Бих пренасяла в мен светове
от надежда и вяра родени,
бих се вляла в безкрайно море
от съдби и мечти разпилени.
Ако бях се родила очи,
приютила бих тихо небето –
със дъгата, с море от звезди,
с песента на дъжда над полето.
Бих погледнала в тиха река,
отразила бих в мен световете
със Надеждата, с Вяра добра -
подарила ги бих на Сърцето.
Ако бях се родила ... Ако ...
Но родена съм тук, на земята,
а небето ... Високо е то
и дълбока, студена реката.
А в очите се сбират мечти
и потичат в сълзите горещи ...
Само нощем, в море от звезди,
в съня си се чувстваме Вечни.
Птицата в теб
Ясен Ведрин
Какъв е смисълът да бъдеш птица
във този свят на пагубна мъгла,
щом всеки път смъртта остава жрица
пред твоите разперени крила?
Щом синьото е някъде далече –
в един необозрим, заключен свод,
а облаците плуват в кръг обречен –
предел са те на полет, и живот...
Какъв е смисълът да бъдеш птица?
Навярно във утехата, че ти
оставяш вяра, колкото искрица
на другият след теб – да полети...
А щом в мъглата се издигне ято –
с дъха си то прегради ще руши,
за да открие в синевата златна
Надеждата за нашите души.
Очакване
Две очи, молещи за поглед.
Едно сърце, търсещо обич.
Две ръце, протегнати остават.
Надежда и очакване в деня оживяват.
Трепнеща душа в съня.
Реалността, къде е тя?
Приятелство и чувства,
Преплели се до болка.
Ще пребъде ли съня?
Ще се срещнат ли очите?
Ще се докоснат ли ръцете?
Въпросите остават,
и един ден истината да открият се надяват…
Р. Димитрова
Две пойни птици пеят до омая
Евтим Евтимов
Две пойни птици пеят до омая
над борове с високи рамене
и в тоя миг не искат и да знаят
дали ги слуша някой или не.
И по-честити на земята няма.
Какво че вият черни ветрове?
За себе си в гората пеят само,
а радват цели светове!
Сърцето знае...
enamorada
Не заповядвай на сърцето си.
То знае…
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
Да те побутне да вървиш….
или да спреш…
Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.
Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот…
Любовта
Красимир Велков
В безвремието на времето умирам
и раждам се отново на света.
По ежедневния си път откривам
смисъла за всичко - Любовта.
Без мене нищо няма да загине,
и всичко ще си е както преди...
Но любовта ми няма да отмине,
напротив - само ще се умножи.
Обикновено любовта се дава,
и винаги пребъдва в нашите души.
Дори когат' любов се получава
тя в никой не остава, тя лети.
Дарявам ли любов - тогава съм обичан.
А търся ли я, вечно няма да се случи.
И аз дарявам. За да съм обичан.
Дарявам себе си... И всеки я получи!
Рецепта за щастие
Дела Раи
Пази душата си от лоша мисъл,
пази живота си от зла ръка.
Намирай в нищото неземен смисъл
и срещай с искреност дори врага.
Мечтай мечтите си с любов голяма,
очаквай чудото на всеки ден.
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен.
Дари духа си с истина и вяра,
на всеки миг усмивката пази.
И нека чужда святост, мъдрост стара
и всяка прошка бъдат ти звезди.
RSS Feed